УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА ЗА V КЛАС

УЧЕБНА ПРОГРАМА
ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА
ЗА V КЛАС

I. ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Географското образование има определено място и значимост в подготовката на младите хора. Природо-общественият характер на географията дава възможност да се разберат пространствените измерения (аспектите) на взаимодействие между природа­та и обществото – един от най-актуалните въпроси на съвременността.

В V клас започва изучаването на учебния предмет География и икономика в основ­ната степен, респективно СОУ. Този учебен предмет е част от културнообразователната област (КОО) Обществени науки, гражданско образование и религия.

В Държавните образователни изисквания (ДОИ) се предвижда изучаването на пла­нетата Земя. В 5 клас това се прави в общ курс, който включва четири аспекта: Земята като част от Слънчевата система; нейният природен облик; населението, селищата и политическата карта; стопанството. Началните теми въвеждат учениците в учебния предмет и в някои начини за изучаването му. Този комплексен подход дава възмож­ност, от една страна, у учениците да се създадат интерес и нагласи за предстоящата дейност, а, от друга – да се формира най-обща представа за нашата планета, чието изучаване е започнало в началната училищна степен.

Общият курс по География и икономика осигурява овладяването на водещи идеи, система от общи понятия, глобални закономерности и начини за дейност – умения, компетенции и модели на поведение, които са основа, опори и своеобразен инструмен­тариум за успешно овладяване на регионалните курсове в прогимназиалния етап. Така се поставя началото на географска грамотност на учениците и се предоставят възмож­ности за ориентирането и приобщаването им към актуални процеси и проблеми на съвременността – предпоставки за формирането на тяхната географска култура, за лич­ностното им развитие, социална адаптация и реализация.

Основания за формулирането на очакваните резултати на ниво учебна програма, за подбора и структурирането на учебното съдържание на ниво теми са: формулирани­те цели на обучението; логиката на учебното познание; постиженията и логиката на географската наука, трансформирани за дидактически цели; възрастовите особености на учениците; необходимостта от взаимодействие с обучението в началната училищна степен и с обучението по другите учебни предмети в културнообразователните облас­ти (КОО) Обществени науки, гражданско образование и религия и Природни науки и екология с ДОИ по гражданско образование1; необходимостта от обвързване на изуча­вания материал с географията на родната страна и на родния край за осъществяване на индукция (от конкретното към общото), и дедукция (от общото към конкретното), ха­рактерни за овладяването на този курс; запазилите своята ценност традиции; промени­те в наименованието на предмета, в което присъства и икономиката. Икономическите знания са представени с темите за природни ресурси и стопанство, в които особено място заемат фундаменталните идеи за пазарното стопанство.

Общият хорариум за задължителната подготовка в Уклас е 51 часа.

Учебната програма съдържа шест взаимнообусловени части, които формират рамката на класната образователна стратегия. В нея има съществени нови моменти:

 1. Коректно формулирани цели на класа, които определят основните постижения на уче­ниците в края на обучението в четири направления. 

2. Стандарти с декомпозирани (разчленени) очаквани резултати, с акцент върху това какво трябва да могат учениците (използват се поведенчески термини). 

3. Разгърнато представено учебно съдържание, което обхваща: теми с операционализирани (максимално конкретизирани) очаквани резултати до степен на измеримост; основни понятия и набор от дейности, адекватни на очакваните резултати; Възможности за осъществяване на междупредметни връзки. 

4. Нови идеи за контрола, оценяването. 

5. Нови идеи за образователния процес, които имат препоръчителен характер.

Новият модел на учебната програма със заложената в него целенасоченост и комп-лексност е основа за ново качество на обучението в V клас с акцент не само върху овладяването на географските знания, а и върху формирането на начини за дейност, които поставят учениците в активна позиция. Това не би могло да се постигне без ново качество на учебниците и без активната подкрепа и участие на учителите.

II. ЦЕЛ НА ОБУЧЕНИЕТО

Главната цел на обучението по География и икономика в V клас е да започне формиране на основите на географската култура на учениците като част от тяхната обща култура за ориентиране и за разумна дейност в географското пространство на глобално ниво.

ПОДЦЕЛИ

1. Да се усвои система от географски знания, организирани в пет групи, както следва: география и географска карта; планетата – част от Слънчевата система; при­родният лик на Земята; население, селища и политическа карта; стопанство.
2. Да се формират умения, както следва:
2.1. За получаване на информация от различни източници: да наблюдава природа­та и да попълва бланка; да чете географски карти, да чете (анализира) климатограма и хидрограма; стълбчеста и кръгова диаграма; да събира информация от книги, от близ­ки; да се ориентира в природата.
2.2. За интерпретиране на информация – да описва, обяснява, сравнява, групира, характеризира географски и икономически обекти, процеси, явления.
2.3. За представяне на информация – да изработва рисунки, схеми, скици, карти върху контурна карта на света; да пише съчинение-описание.
3. Да се формират компетенции и модели на поведение в географското простран­ство, както следва:
3.1. За оценяване (определяне на значението) на обекти, процеси, явления, събития.
3.2. За вземане на решения – да избира източници на информация, дейности и начини за представяне на информация; да изразява мнение и да разговаря по географ­ски въпроси; да избира и мотивира дейности и форми на организация, вкл. работа в екип; да представя и защитава географски маршрути.
4. Да се формират ценности (отношения и стойности): интерес към географското знание и познание; светогледни идеи за взаимната връзка в природата, между приро­дата и човешкото общество, за изменението на природата и обществото, за причинна­та обусловеност на нещата; нравствено-естетически ценности, свързани с разбира­нето за равенство между хората, с осъзнаване необходимостта от сътрудничество и уважение между тях, с идеята за опазване на природната среда.

III. КОНТРОЛ И ОЦЕНЯВАНЕ
НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО

Контролът в обучението по География и икономика има две основни функции: управленска – да предоставя информация на учителя за постиженията на учениците и за въздействия при необходимост с оглед постигането на проектираните в учебната програма резултати; формираща функция – да стимулира учениците, да затвърдява знания и начини за дейност, да формира позитивно отношение към контрола и оценяването и т.н.

Постигането на целите и на основните идеи в учебната програма предполага провеждането на два вида контрол: периодичен – за установяване на входното равнище на учениците, тематичен и годишен; и текущ, който е урочен. Всеки от тези видове контрол има свои функции в контекста на цялостния образователен процес.

Учебната програма съдържа образователни стандарти и конкретно формулирани очаквани резултати, които ще бъдат проверявани и оценявани и на национално ниво (чрез национален мониторинг), затова усилията на учителите трябва да бъдат насочени към следното: точно да определят целта на контрола (защо?), от което ще произтичат и останалите решения: какво да бъде съдържанието на контрола (знания, умения, компетенции, модели на поведение) и на какво равнище на усвоеност да се проверява -знаене, разбиране, приложение, анализ, синтез, оценка (по Блум) (вж. таблицата). Напр., ако в програмата се изисква ученикът да оценява значението на природен компонент, трябва непременно да се постави такава задача. Други решения при контрола са: каква да бъде формата на контрола: общокласна, групова или индивидуална; какъв да бъде начинът на представяне на резултатите – устно, писмено, графично, практически; какъв инструментариум (въпроси и задачи) да се използва – готов (от учебника или от сборници), или съставен от учителя.

Предвид наличието на стандарти, които трябва да се постигат от всички ученици, все повече се налага интензифицирането на контролната дейност, т. е. тя да обхваща всички ученици, с форми и методи, позволяващи това да става за кратко време.

IV. МЕТОДИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ
ПО ПРИЛАГАНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Успешното приложение на учебната програма предполага: внимателното є проучване и открояване на новите моменти; избор на учебник, който предлага най-добри възможности за постигане на целите; планиране и оптимално (най-целесъобразно) организиране и осъществяване на образователния процес в конкретната училищна среда. Последното е свързано с необходимостта от друго качество на взаимодействието между

учителя и учениците; хуманизиране – утвърждаване на нови социални роли за постигане на своеобразно сътрудничество, партньорство, взаимно уважение и взискателност за постигане на общите цели; социологизиране – създаване на друга среда за общуване между участниците, в която да има работа в малки групи (напр. по двама на чин), а в края на обучението да присъства и екипната дейност, използване на интерактивни техники (напр. „мозъчна атака“, ролева игра и др.); технологизиране – използване на съвременни образователни технологии, в основата на които да стои учебната ситуация – учебна задача и съответни форми, методи и средства за нейното изпълнение. Голяма роля в това отношение може да играе учебникът.

В V клас се осъществяват познатите три типа уроци: за усвояване на нови знания, за дейност (включително и практическа работа), за обобщение и учебно занятие за контрол, които могат да бъдат в съотношение 30:10:5:5 часа.

Характерът на общия курс извежда на преден план (акцентира върху) формирането на системи от общи понятия, глобални закономерности и различни начини за дейност. Известни са класически и нови методики за тяхното овладяване. При понятията се акцентира върху овладяването и разбирането на съществените им признаци и осъзнаването на системите; при закономерностите – на проследяването на пространственото им проявление; при начините за дейност – на обяснението на начина и на умението (способността) да се изпълнява в началото по-бавно и неуверено, а впоследствие – вярно и пълно; при водещите идеи – на изказването и обяснението им.