събота, 16 декември 2017 г.

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
РЕГЛАМЕНТ
ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ
НА НАЦИОНАЛНАТА ОЛИМПИАДА ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА
2017–2018 учебна година

І. Общи положения
ІІ. Организиране и провеждане
III. Подготовка, организиране и участие в международнaта олимпиада по
география и икономика
IV. Критерии за оценяване на участниците
V. Награди
І. Общи положения
Националната олимпиада по география и икономика има следните основни цели:
 Да предостави възможност на учениците за интелектуална изява в областта
на географията и да стимулира тяхната личностна изява;
 Да мотивира учителите за работа с ученици с изявени способности;
 Да предостави възможност на областите в страната да сравняват
постиженията си в обучението по география и икономика, както и да се
направят изводи в методическо отношение.
ІІ. Организиране и провеждане
Националната олимпиада по география и икономика се организира от
Министерството на образованието и науката (МОН) съвместно с регионалните
управления на образованието (РУО), висшите и средните училища.
Олимпиадата по география и икономика се провежда в три кръга – общински,
областен и национален, като в нея имат право да участват ученици от V до XII клас. В
първите два кръга учениците се състезават в 6 състезателни групи, а в третия в три
групи - VІІ, VIII-IX и X-ХІІ клас.
Националната олимпиада по география и икономика се провежда ежегодно по
график, определен от МОН съгласно Заповед № РД 09-5411/12.10.2017 г. на министъра
на образованието и науката. През учебната 2017/2018 година домакинството при
провеждане на националния кръг се поема от РУО – Стара Загора.
Националната комисия:
 Изготвя регламент за организиране и провеждане на олимпиадата и го
представя на експерта по география в МОН, подписан от председателя на
комисията, не по-късно от 10 работни дни след издаване на заповедта за
определяне на състава й;
 Изготвя тестовите въпроси и задачите за областния и за националния кръг;
 Изготвя критериите за оценяване на областния и на националния кръг;
 Извършва окончателното оценяване и класиране на предложените от
областната комисия участници;
 Представя в МОН за утвърждаване протокол на допуснатите до участие в
националния кръг до 90 ученици от трите състезателни групи в срок не по-
късно от 10 работни дни преди датата на националния кръг;
 Изготвя в писмена форма рецензия за всяка от работите на учениците, които
са предложени от областните комисии за участие в националния кръг, но не
са допуснати до участие от Националната комисия;
 Оценява знанията и уменията на учениците в националния кръг;
 Представя в МОН за утвърждаване протоколи с имената, населеното място,
училището, класа и резултатите на участниците и окончателното класиране в
срок до 10 работни дни след провеждането на националния кръг;
 Определя разширения национален отбор и националния отбор за участие в
международната олимпиада и представя в МОН протокол за класиране не
по-късно от 15 работни дни преди провеждането й;
 Извършва подготовка за участие в международната олимпиада на учениците
от разширения национален отбор и прави предложение за състава на
националния отбор;
 Представя в МОН доклад за резултатите на участниците в срок до 10 работни
дни след провеждането на международната олимпиада;
 Членовете на Националната комисия не предоставят обучение на ученици за
участие в олимпиадата срещу заплащане;
 Всеки от членовете на Националната комисия при получаване на заповедта
за участие в нея удостоверява с декларация отсъствието на обстоятелства,
които биха довели до нарушаване на принципа за обективно оценяване и за
неразпространение на информация, свързана с тестовите въпроси и задачите,
преди тяхното официално обявяване.
Координацията и контролът на дейностите на Националната комисия се осъществяват
от експертa по география в МОН.
1) Общински кръг (до 22.01.2018 г.)
Общинският кръг на олимпиадата по география и икономика се организира и
провежда съгласно дейностите в раздел II, т. 1 на Приложение № 1 на Заповед № РД
09-5411/12.10.2017 г. за организирането и провеждането на ученическите олимпиади и
националните състезания през учебната 2017/2018 година.
Учебното съдържание, върху което се определят тестовите въпроси и задачите, е в
съответствие с областния кръг за всяка състезателна група, като се имат предвид
темите от годишното тематично разпределение до 22.01.2018 г. при един час седмично
в общообразователната/задължителната подготовка.
Форматът на общинския кръг включва:
 тестови задачи със затворен отговор – 40 точки за V-VII клас и 20 точки
за VIII-XII клас;
 тестови задачи с отворен отговор – 40 точки за V-VII клас и 60 точки за
VIII-XII клас;
 практическа задача – 20 точки за всяка състезателна група.
Максималният брой точки за всяка състезателна група е 100.
Състезателните задачи за общински кръг, както и критериите за оценяване, се
изготвят от училищни комисии, определени със заповед на директора.
Времето за работа на учениците на общинския кръг е с продължителност два
астрономически часа.
За участие в областния кръг се предлагат ученици, получили не по-малко от 80%
от максималния брой точки.
Контролът по провеждането на общински кръг се осъществява от експерта по
ОНГОР в РУО (или експерт, който отговаря за учебния предмет география и
икономика, определен със заповед на началника на съответното РУО).
2) Областен кръг (на 25.02.2018 г., начало – 14.00 часа)
За провеждане на областния кръг на олимпиадата началникът на РУО назначава
със заповед състава на областните комисии и определя градовете, училищата-
домакини и квесторите.
Областните комисии са за:
 организиране и провеждане;
 проверка и оценка на писмените работи.
В заповедта за състава на областната комисия за организиране и провеждане на
олимпиадата се определят и членовете на комисията за засекретяване и разсекретяване
на писмените работи. Областната комисия не извършва засекретяване на работите на
учениците от състезателните групи V и VI клас. Писмените работи са анонимни за
учениците от VII до XII клас, за които се провежда национален кръг.
Областната комисия за проверка и оценка на писмените работи се председателства
от експерта по ОНГОР в РУО (или експерт, който отговаря за учебния предмет
география и икономика, определен със заповед на началника на съответното РУО). По
преценка на началника на РУО областните комисии може да се председателстват и от
учител по география и икономика.
Не се допускат учители на ученици, чиито писмени работи се оценяват, да са
членове на комисията за засекретяване и разсекретяване.
Състезателните задачи (по 30 за всеки клас, при съотношение 20:10) ще бъдат със
затворен и отворен отговор и практическа задача. Двадесетте задачи ще бъдат на ниво
общообразователна/задължителна подготовка и десет на ниво профилирана подготовка.
Всяка задача ще носи определен брой точки. Те се разработват от Националната
комисия на базата на учебните програми за общообразователна/задължителна и
профилирана подготовка.
На 20.02.2018 г. областните комисии за организиране и провеждане на
олимпиадата по география и икономика ще получат по електронен път предварителна
информация за обема на изпитния материал в брой страници и общия брой точки.
Първа състезателна група (V клас) – за ученици, изучаващи през настоящата
учебна година учебното съдържание за V клас;
Втора състезателна група (VI клас) – за ученици, изучаващи през настоящата
учебна година учебното съдържание за VI клас;
Трета състезателна група (VII клас) – за ученици, изучаващи през настоящата
учебна година учебното съдържание за VII клас;
Четвърта състезателна група (VIII клас) – учениците, които през настоящата
учебна година се обучават в VIII клас, и учениците, които се обучават в IX клас (в
профилирани паралелки с прием след завършен VII клас) се явяват върху учебното
съдържание за VIII клас за задължителна подготовка (Европа - Балкански полуостров -
България).
Пета състезателна група (IX клас) – за ученици, които през настоящата учебна
година се обучават в IX клас (в непрофилирани или в професионални паралелки), и за
ученици, които се обучават в X клас (в профилирани паралелки, с прием след завършен
VII клас);
Шеста състезателна група (X-XII клас) – за ученици в X, XI и XII на средните
общообразователни училища и професионалните гимназии и за ученици в XI и XII клас
на профилираните гимназии и профилирани паралелки, с прием след завършен VII
клас.
Всеки участник е длъжен да представи документ за самоличност - лична или
ученическа карта/ученически бележник.
Времето за работа на учениците на областния кръг е с продължителност два
астрономически часа.
Оценяването и класирането на учениците на областния кръг се извършват от
областната комисия за оценяване на писмените работи. Класирането е индивидуално и
е съобразено със системата за оценяване. Всяка писмена работа се проверява от двама
проверители, членове на областната комисия. Оценката на всеки участник се формира
от средноаритметичния брой точки на двамата проверители.
Областните комисии изготвят справка за броя на оценителите и за броя проверени
и оценени писмени работи. Изготвят и протоколи с резултатите на учениците от шестте
състезателни групи съгласно изискванията на раздел II, т. 2.9 на Приложение № 1 на
Заповед № РД 09-5411/12.10.2017 г. за организирането и провеждането на ученическите
олимпиади и националните състезания през учебната 2017/2018 година, които се
изпращат на експерта по география в МОН.
За участие в националния кръг се предлагат ученици за трите състезателни групи
(VІІ, VIII-IX и X-ХІІ клас), получили не по-малко от 70% от максималния брой точки.
От всяка област се допуска до участие в националния кръг по 1 ученик, получил
най-високия брой точки от класовете, формиращи състезателните групи (VІІ, VIII-IX и
X-ХІІ клас) съгласно Раздел ІІ, т. 3.1 на Приложение № 1 на Заповед № РД 09-5411/
12.10.2017 г., а от София-град – трима.
Областната комисия за проверка и оценка предлага за участие в националния кръг
учениците с еднакъв брой точки на областния кръг. Класирането се осъществява от
членовете на Националната комисия. Ако дадена област не предложи участник в
националния кръг, отговарящ на изискванията, незаетите места се допълват от
участници от другите области, класирани в низходящ ред по брой на точките.
Окончателният протокол се изпраща в РУО, които създават организация за
информиране на допуснатите участници и училища.
Длъжностните лица, ангажирани с организирането и провеждането на областния
кръг, удостоверяват с декларация отсъствието на обстоятелства, които биха довели до
нарушаване на принципа за обективно оценяване и за неразпространение на
информация, свързана с темите, задачите и тестовите въпроси, преди тяхното
официално обявяване.
3) Националният кръг (27 - 29. 04. 2018 г. – град Стара Загора) включва:
 предварителен писмен изпит с 30 състезателни задачи, при съотношение 15:15
по равнище на общообразователна подготовка - първо равнище (задължителна/
общообразователна подготовка), второ равнище (профилирана подготовка) за 60
минути;
 мултимедиен тест с 20 състезателни задачи, при съотношение 10:10 по равнище
на общообразователна подготовка - първо равнище (задължителна/
общообразователна подготовка), второ равнище (профилирана подготовка) c
времетраене 20 минути;
 писмен отговор на 1 или 2 проблемни въпроса за всяка състезателната група по
темите, публикувани на сайта на Международната олимпиада по география -
iGeо - http://www.geoolympiad.org/.
Състезателните задачи за предварителния писмен изпит са със затворен и отворен
отговор, а за мултимедийния тест само със затворен отговор.
За учениците в VІІ клас във всички видове училища състезателните задачи за
националния кръг се определят върху цялата учебна програма по география и
икономика за VІІ клас за задължителна подготовка, както и върху учебното съдържание
от предходните класове.
За учениците в VІІI клас във всички видове училища състезателните задачи за
националния кръг се определят върху учебната програма по география и икономика за
VІІI клас за задължителна подготовка.
За учениците от ІХ до ХІІ клас във всички видове училища състезателните задачи
за националния кръг се определят върху учебните програми по география и икономика
за задължителна и профилирана подготовка.
За последния изпит (писмени отговори на проблемни въпроси) Националната
комисия класира по 7 ученици от трите състезателни групи според придобития сбор
точки от предварителния писмен изпит и мултимедийния тест.
Националната комисия определя оценки, както следва:
а) отличен (6,00) на ученика, класиран на първо място на националния кръг на
олимпиадата и на учениците, получили не по-малко от 90% от средния брой точки на
първите трима;
б) отличен (5,75) на учениците, получили от 85% (включитeлно) до 89%
(включитeлно) от средния брой точки на първите трима;
в) отличен (5,50) на учениците, получили от 75% (включително) до 84%
(включитeлно) от средния брой точки на първите трима;
г) много добър (5,25) на учениците, получили от 70% (включително) до 74%
(включитeлно) от средния брой точки на първите трима;
д) много добър (5,00) на учениците, получили от 65% (включително) до 69%
(включитeлно) от средния брой точки на първите трима.
III. Подготовка, организиране и участие в международната олимпиада по
география
Организира се и се провежда съгласно дейностите в раздел III на Приложение № 1
на Заповед № РД 09-5411/12.10.2017 г..
В състава на разширения национален отбор влизат класираните на първите 7
места ученици от състезателни групи VIII-IX и X-XII клас на националния кръг.
Националната комисия утвърждава състава на разширения национален отбор съгласно
изискванията за участие на Международната олимпиада по география.
Окончателният състав на националния отбор се определя от Националната
комисия след провеждане на контролни състезания във формата на Международната
олимпиада по география - iGео - http://www.geoolympiad.org/.
IV. Критерии за оценяване на участниците
 Разбират и прилагат система от географски знания:
o знаят понятия и закономерности за природата, обществото и
взаимодействието между тях на глобално, регионално, национално и локално
равнище;
o знаят правилните имена на основни природни и социални обекти и ги
локализират на картата.
 Обясняват географски събития и явления, правилно тълкуват географски факти
и оригинално интерпретират различни източници на географска информация.
 Прилагат знания в познат и непознат контекст (ситуация) като го представят
обективно, обосновано, логично и задълбочено.
 Ориентират се по карта, като разпознават и назовават обекти и процеси.
 Прилагат картографски способи при изпълнението на практически задачи.
 Анализират различни източници на информация и правят обобщения на
основата на аргументирани твърдения.
 Оценяват различни процеси в природата и обществото.
 Изразяват аргументирано личното си мнение относно събития и явления в
природата и обществото.
 Показват умения да идентифицират проблеми и да предлагат решения.
V. Награди
Националната комисия изготвя отделен протокол за учениците от XII клас,
които са получили оценка отличен (6) и следва да бъдат удостоени със званието
„лауреат” на олимпиадата.
На учениците, получили оценка отличен (6,00) от националния кръг на
олимпиадата и завършващи средно образование през настоящата учебна година, МОН
издава документ, удостоверяващ статута им на лауреати на националната олимпиада
съгласно § 2 от Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във
висшите училища на Република България и чл. 33 и чл. 35 от Наредба № 8 от
11.08.2016 г. за информацията и документите.
На учениците, получили оценка отличен (от 5,50 до 6,00) от националния кръг
на олимпиадата и завършващи средно образование през настоящата учебна година,
МОН издава служебна бележка, която да послужи за приемането им във висши
училища при решение на съответното висше училище.
Учениците, получили оценки от 5,00 до 5,50 от националния кръг на
олимпиадата, ползват право да участват в класирането във висши училища при
решение на съответното висше училище.
Учениците, класирали се на първо, второ и трето място на националния кръг на
олимпиадата по география и икономика, получават грамота от МОН.
Учениците, участвали на националния кръг на олимпиадата по география и
икономика, получават грамота за участие, подписана от председателя на Националната
комисия.

събота, 13 юли 2013 г.


19 000  УЧИТЕЛИ ЗАПОЧВАТ ОБУЧЕНИЕ ПО ПРОЕКТ „КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ” ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ” 

На 15 юли 2013 г.  в 28. региона на страната стартират обученията на учители по три от темите на проект «Квалификация на педагогическите специалисти», ОП «Развитие на човешките ресурси» с бенефициент  Министерство на образованието и науката. 

Дейностите по организация и управление на започващите обучения се изпълняват от Националния институт за обучение и квалификация в системата на образованието (НИОКСО),  партньор по проекта. За участие в обученията учителите подават заявления в своите  училища и детски градини. В първия етап на обученията — от 15.07 до 09.08. 2013 г. ще вземат участие 5 382 учители. Общият брой на учителите, които ще преминат обучение по първите три теми е 19 000. 

Изпълнителите са избрани след провеждане на открити процедури по Закона за обществените поръчки (ЗОП) и са както следва: 

1. „Обучение на педагогически специалисти за работа с деца и ученици със специални образователни потребност(СОП)” - изпълнители: 

Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ ,СУ „Св. Климент Охридски“, Бургаски свободен университет,Тракийски университет -  Стара Загора. 

2. „Обучение на педагогически специалисти за формиране на знания, умения и компетентности за работа в  интеркултурна среда“ – изпълнители: 

СУ „Св. Климент Охридски“, ПУ „Паисий Хилендарски“, Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Тракийски университет – Стара Загора , Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, Сдружение „Център за образователни инициативи“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. 

3. „Обучение на педагогически специалисти за формиране на знания, умения и компетентности за оценяването на учениците“ – изпълнители: 

СУ „Св. Климент Охридски“ , ПУ „Паисий Хилендарски“, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Тракийски университет – Стара Загора, Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Бургаски свободен университет, Сдружение „Национален тестов център“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. 


І. Обучение на учители за формиране на знания, умения и компетентности за работа с деца и ученици със специални образователни потребности (СОП) 

От всички училища и детски градини, в които се осъществява интегрирано обучение на ученици със СОП, се обучават екипи от трима човека. Общ брой обучаеми – 4800. 

Проблематиката е нова и неразработена в система за цялата страна, в контекста на Стратегия 2020 за учене през целия живот. Изготвени са документация и стандарти, валидни за цялата страна, което позволява единен подход при прилагането на педагогическите технологии – както управленски (от страна на директорите), така и изпълнителски (от страна на учителите и непедагогическия персонал). Много малка част от педагозите  в общообразователното училище и детска градина имат специализирана подготовка за работа с деца със СОП – по отношение на отделните видове увреждания и заболявания, спецификата на организация на средата им (дневен режим, хранене, рехабилитация, съпътстваща терапия и др.), а това ги резервира и силно затруднява работата им с тази група деца. Липсва или е недостатъчна информираността на социалната среда (родители и деца) за типологията на уврежданията и/или хроничните заболявания при децата, за техните педагогически измерения като базисно условие за създаване на адекватни индивидуални педагогически технологии за работа с тези деца. Отчита се необходимост от преодоляване на стигмата и съпротивите на приемащата среда (педагози, непедагогически персонал, родители, деца) по отношение на детето със СОП, като се повишат информираността и компетентностите им по отношение на включването на детето със СОП в детската градина и общообразователното училище. 

ІІ.Обучение на учители за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда. 

От всяко средищно и защитено училище се обучава екип от трима човека, а от останалите училищата, – по един човек, които ще служат като мултипликатори след обучението си.. Общ брой обучаеми – 4 500 учители. 

Обучението е насочено основно към средищните и защитени училища. Според анализ на ЦКОКО на резултатите от PISA 2009, резултатите на учениците от тези училища са по-ниски от средните за страната. Проблемът се корени в спецификата на средата в която оперират тези училища – езика, на който се контактува в семейството, социалния статус на родителите, населеното място, вида на училището. Учителите имат нужда да овладеят нови методи за работа, които използват различната културна среда   на учениците като предпоставка за постигане на по-добри резултати, а не като недостатък. Проектът подпомага решаването на проблема чрез посочване на пътищата за приобщаващо образование на малцинствата, чрез приложение на успешни етно-социални практики и технологии в интеркултурна среда, изграждане на социокултурна компетентност у педагогическите специалисти в професионален и личностен план. Използването на възможностите, породени от мултикултурната среда, в която оперират учебните заведения, е актуално за всички училища поради глобализацията и многообразието на съвременния свят. Това поражда необходимостта от обучение на представители от всяко училище. 

ІІІ. Обучение на педагогически специалисти за формиране на знания, умения и компетентности за оценяването на учениците. 

От всяко училище ще се обучат екипи, чиято численост се определя от вида на училището на принципа – по двама души за образователна степен: начално училище – двама души, основно четирима души, СОУ – шест, гимназия – двама. Общ брой обучаеми – 9700 души. 

Обучението е насочено към преодоляване на дефицитите при текущото оценяване на знанията и уменията на учениците, самооценката, оценяване на неформалното учене, на междупредметните връзки и самостоятелното учене. Да създадат навици и нагласи у учениците за учене през целия живот е една от най-важните мисии на училището. Самооценяването е ефективен инструмент за постигането на тази цел. Учителите трябва да насърчават и подпомагат самооценяването защото по този начин учениците стават активни участници в процеса на учене. Оценяването на осъществяваното обучение е сложен и многостранен процес, в който задължително трябва да се включат, под различни форми,  ключовите заинтересовани страни – учители, ученици, родители. 

За допълнителна информация: Петър Зарев, Началник отдел в Националния институт за обучение и квалификация в системата на образованието, координатор обучения за партньора – 0889 400 153.

събота, 29 юни 2013 г.

УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА ЗА V КЛАС

УЧЕБНА ПРОГРАМА
ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА
ЗА V КЛАС


I. ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА


Географското образование има определено място и значимост в подготовката на младите хора. Природо-общественият характер на географията дава възможност да се разберат пространствените измерения (аспектите) на взаимодействие между природа­та и обществото – един от най-актуалните въпроси на съвременността.
В V клас започва изучаването на учебния предмет География и икономика в основ­ната степен, респективно СОУ. Този учебен предмет е част от културнообразователната област (КОО) Обществени науки, гражданско образование и религия.
В Държавните образователни изисквания (ДОИ) се предвижда изучаването на пла­нетата Земя. В 5 клас това се прави в общ курс, който включва четири аспекта: Земята като част от Слънчевата система; нейният природен облик; населението, селищата и политическата карта; стопанството. Началните теми въвеждат учениците в учебния предмет и в някои начини за изучаването му. Този комплексен подход дава възмож­ност, от една страна, у учениците да се създадат интерес и нагласи за предстоящата дейност, а, от друга – да се формира най-обща представа за нашата планета, чието изучаване е започнало в началната училищна степен.
Общият курс по География и икономика осигурява овладяването на водещи идеи, система от общи понятия, глобални закономерности и начини за дейност – умения, компетенции и модели на поведение, които са основа, опори и своеобразен инструмен­тариум за успешно овладяване на регионалните курсове в прогимназиалния етап. Така се поставя началото на географска грамотност на учениците и се предоставят възмож­ности за ориентирането и приобщаването им към актуални процеси и проблеми на съвременността – предпоставки за формирането на тяхната географска култура, за лич­ностното им развитие, социална адаптация и реализация.


Основания за формулирането на очакваните резултати на ниво учебна програма, за подбора и структурирането на учебното съдържание на ниво теми са: формулирани­те цели на обучението; логиката на учебното познание; постиженията и логиката на географската наука, трансформирани за дидактически цели; възрастовите особености на учениците; необходимостта от взаимодействие с обучението в началната училищна степен и с обучението по другите учебни предмети в културнообразователните облас­ти (КОО) Обществени науки, гражданско образование и религия и Природни науки и екология с ДОИ по гражданско образование1; необходимостта от обвързване на изуча­вания материал с географията на родната страна и на родния край за осъществяване на индукция (от конкретното към общото), и дедукция (от общото към конкретното), ха­рактерни за овладяването на този курс; запазилите своята ценност традиции; промени­те в наименованието на предмета, в което присъства и икономиката. Икономическите знания са представени с темите за природни ресурси и стопанство, в които особено място заемат фундаменталните идеи за пазарното стопанство.
Общият хорариум за задължителната подготовка в Уклас е 51 часа.
Учебната програма съдържа шест взаимнообусловени части, които формират рамката на класната образователна стратегия. В нея има съществени нови моменти:
 1. Коректно формулирани цели на класа, които определят основните постижения на уче­ниците в края на обучението в четири направления. 
2. Стандарти с декомпозирани (разчленени) очаквани резултати, с акцент върху това какво трябва да могат учениците (използват се поведенчески термини). 
3. Разгърнато представено учебно съдържание, което обхваща: теми с операционализирани (максимално конкретизирани) очаквани резултати до степен на измеримост; основни понятия и набор от дейности, адекватни на очакваните резултати; Възможности за осъществяване на междупредметни връзки. 
4. Нови идеи за контрола, оценяването. 
5. Нови идеи за образователния процес, които имат препоръчителен характер.
Новият модел на учебната програма със заложената в него целенасоченост и комп-лексност е основа за ново качество на обучението в V клас с акцент не само върху овладяването на географските знания, а и върху формирането на начини за дейност, които поставят учениците в активна позиция. Това не би могло да се постигне без ново качество на учебниците и без активната подкрепа и участие на учителите.

II. ЦЕЛ НА ОБУЧЕНИЕТО



Главната цел на обучението по География и икономика в V клас е да започне формиране на основите на географската култура на учениците като част от тяхната обща култура за ориентиране и за разумна дейност в географското пространство на глобално ниво.

ПОДЦЕЛИ

1. Да се усвои система от географски знания, организирани в пет групи, както следва: география и географска карта; планетата – част от Слънчевата система; при­родният лик на Земята; население, селища и политическа карта; стопанство.
2. Да се формират умения, както следва:
2.1. За получаване на информация от различни източници: да наблюдава природа­та и да попълва бланка; да чете географски карти, да чете (анализира) климатограма и хидрограма; стълбчеста и кръгова диаграма; да събира информация от книги, от близ­ки; да се ориентира в природата.
2.2. За интерпретиране на информация – да описва, обяснява, сравнява, групира, характеризира географски и икономически обекти, процеси, явления.
2.3. За представяне на информация – да изработва рисунки, схеми, скици, карти върху контурна карта на света; да пише съчинение-описание.
3. Да се формират компетенции и модели на поведение в географското простран­ство, както следва:
3.1. За оценяване (определяне на значението) на обекти, процеси, явления, събития.
3.2. За вземане на решения – да избира източници на информация, дейности и начини за представяне на информация; да изразява мнение и да разговаря по географ­ски въпроси; да избира и мотивира дейности и форми на организация, вкл. работа в екип; да представя и защитава географски маршрути.
4. Да се формират ценности (отношения и стойности): интерес към географското знание и познание; светогледни идеи за взаимната връзка в природата, между приро­дата и човешкото общество, за изменението на природата и обществото, за причинна­та обусловеност на нещата; нравствено-естетически ценности, свързани с разбира­нето за равенство между хората, с осъзнаване необходимостта от сътрудничество и уважение между тях, с идеята за опазване на природната среда.



III. КОНТРОЛ И ОЦЕНЯВАНЕ
НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО

Контролът в обучението по География и икономика има две основни функции: управленска – да предоставя информация на учителя за постиженията на учениците и за въздействия при необходимост с оглед постигането на проектираните в учебната програма резултати; формираща функция – да стимулира учениците, да затвърдява знания и начини за дейност, да формира позитивно отношение към контрола и оценяването и т.н.
Постигането на целите и на основните идеи в учебната програма предполага провеждането на два вида контрол: периодичен – за установяване на входното равнище на учениците, тематичен и годишен; и текущ, който е урочен. Всеки от тези видове контрол има свои функции в контекста на цялостния образователен процес.
Учебната програма съдържа образователни стандарти и конкретно формулирани очаквани резултати, които ще бъдат проверявани и оценявани и на национално ниво (чрез национален мониторинг), затова усилията на учителите трябва да бъдат насочени към следното: точно да определят целта на контрола (защо?), от което ще произтичат и останалите решения: какво да бъде съдържанието на контрола (знания, умения, компетенции, модели на поведение) и на какво равнище на усвоеност да се проверява -знаене, разбиране, приложение, анализ, синтез, оценка (по Блум) (вж. таблицата). Напр., ако в програмата се изисква ученикът да оценява значението на природен компонент, трябва непременно да се постави такава задача. Други решения при контрола са: каква да бъде формата на контрола: общокласна, групова или индивидуална; какъв да бъде начинът на представяне на резултатите – устно, писмено, графично, практически; какъв инструментариум (въпроси и задачи) да се използва – готов (от учебника или от сборници), или съставен от учителя.
Предвид наличието на стандарти, които трябва да се постигат от всички ученици, все повече се налага интензифицирането на контролната дейност, т. е. тя да обхваща всички ученици, с форми и методи, позволяващи това да става за кратко време.


IV. МЕТОДИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ
ПО ПРИЛАГАНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА



Успешното приложение на учебната програма предполага: внимателното є проучване и открояване на новите моменти; избор на учебник, който предлага най-добри възможности за постигане на целите; планиране и оптимално (най-целесъобразно) организиране и осъществяване на образователния процес в конкретната училищна среда. Последното е свързано с необходимостта от друго качество на взаимодействието между
учителя и учениците; хуманизиране – утвърждаване на нови социални роли за постигане на своеобразно сътрудничество, партньорство, взаимно уважение и взискателност за постигане на общите цели; социологизиране – създаване на друга среда за общуване между участниците, в която да има работа в малки групи (напр. по двама на чин), а в края на обучението да присъства и екипната дейност, използване на интерактивни техники (напр. „мозъчна атака“, ролева игра и др.); технологизиране – използване на съвременни образователни технологии, в основата на които да стои учебната ситуация – учебна задача и съответни форми, методи и средства за нейното изпълнение. Голяма роля в това отношение може да играе учебникът.
В V клас се осъществяват познатите три типа уроци: за усвояване на нови знания, за дейност (включително и практическа работа), за обобщение и учебно занятие за контрол, които могат да бъдат в съотношение 30:10:5:5 часа.
Характерът на общия курс извежда на преден план (акцентира върху) формирането на системи от общи понятия, глобални закономерности и различни начини за дейност. Известни са класически и нови методики за тяхното овладяване. При понятията се акцентира върху овладяването и разбирането на съществените им признаци и осъзнаването на системите; при закономерностите – на проследяването на пространственото им проявление; при начините за дейност – на обяснението на начина и на умението (способността) да се изпълнява в началото по-бавно и неуверено, а впоследствие – вярно и пълно; при водещите идеи – на изказването и обяснението им.

ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ


ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА УЧЕБНОТО
СЪДЪРЖАНИЕ


Културно-образователна област: Обществени науки и гражданско образование
Учебен предмет: география и икономика


Обща характеристика на културно-образователната област
Обществени науки и гражданско образование

1. Място и роля на културно-образователната област в системата на общообразователната подготовка

Областта "Обществени науки и гражданско образование" интегрира учебни предмети, които имат водеща роля в развитието на социалната култура на учениците и в реализиране на гражданската мисия на образованието. Чрез усвояване на най-значимите постижения на социалното познание (история, география, икономика, етика, право, философия) учениците се подготвят за по- добро ориентиране, адаптиране и реализиране в съвременното демократично общество; развиват уменията си за активно гражданско участие в социалния живот в условията на културно многообразие и глобализация.

2. Специфика на предметът от областта

Учебният предмет география и икономика подготвя учениците да се ориентират в пространствените измерения на най-важните проблеми на съвременността. Учениците изучават делението на земната повърхност на региони и влиянието на географския фактор за тяхното образуване и развитие; запознават се със значението на природните и социалните ресурси за развитието на икономиката; разглеждат териториалните системи, формирани в резултат от взаимодействието на човека и обществото с природата; изучават географската основа на проблемите и конфликтите на съвременния свят - в глобален, регионален, национален и локален обхват. Учебният предмет запознава учениците с географските предпоставки на евроинтеграцията и превръщането на България в част от европейското икономическо, политическо и културно пространство.

3. Понятия и проблеми с интегрален и междудисциплинарен характер
Човек, природа, общество, свят, наука, изкуство, религия, творчество, демокрация, гражданско общество, права на човека, познание, критическо мислене, социално участие, отношение човек - свят, народност, нация, национализъм, история, народ, държава, власт, управление, свобода, икономика, цивилизация, конфликт, устойчиво развитие, глобални проблеми, интеграция, демографски процес.

4. Гражданското образование - интердисциплинарен елемент на задължителната общообразователна подготовка в училище

4.1. Същност, цели и основни принципи
Гражданското образование е важен интердисциплинарен елемент на учебното съдържание по предметите от задължителната общообразователна подготовка. То е в основата на личностното развитие и подготовката на младия човек за социална реализация чрез познаването, владеенето и използването на човешките права и свободи, съобразени със законите на демократичното общество. Водеща роля за осъществяване на гражданското образование в училище (I - ХII кл.) имат предметите от културно-образователна област "Обществени науки и гражданско образование": роден край, човекът и обществото, история и цивилизация, география и икономика, философия (психология и логика, етика и право, философия), свят и личност. Предметите от останалите културно-образователни области имат съществено значение за гражданското образование чрез прилагането на неговите основни принципи (плурализъм и толерантност, зачитане на човешкото достойнство и равните неотменими права на човека, практическа насоченост, личностно отношение, аргументираност и убеденост, творческо и критическо мислене, достъпност до основните постижения на световната култура, интердисциплинарност) и чрез възможностите на учебното съдържание на съответните предмети.

Главна цел:
гражданското образование подпомага развитието и утвърждаването на младия човек като гражданин, който: 
- е автономна, свободна личност, способна да поема отговорност за себе си и за другите;
- познава и отстоява своите права, свободи и отговорности; съзнава духовното си единство с българския народ и с европейските народи;
- има осъзнати отношения с държавата и обществото;
- владее механизми за конструктивно социално участие и промяна.

Конкретни цели:
- придобиване на знания за жизненоважни социални сфери (семейство, училище, работна среда, малка общност и др.), изграждане на граждански нагласи и умения; усвояване на общочовешките ценности и на законите на демократичната държава;
- запознаване с устройството и дейността (структура и функции) на държавните и съюзни институции (българската държава и Европейския съюз), както и на гражданското общество;
- ориентиране в глобалните и регионалните процеси в динамично променящия се съвременен свят и създаване на отговорно поведение за участие в обществения живот.

4.2. Специфика на държавните образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образование

Държавните образователни изисквания (стандарти) за учебно съдържание по гражданско образование описват най-важните знания, умения и отношения, които учениците могат и трябва да имат в резултат на обучението си в рамките на задължителната общообразователна подготовка при завършване на образователна степен или етап.
Стандартите за учебно съдържание по гражданско образование са основа и ориентир за:
- осъществяване на гражданско образование в обучението по учебните предмети от задължителната подготовка;
- доразвиване и разширяване на гражданското образование в часовете за задължителноизбираема и свободноизбираема подготовка, както и в други форми на извънкласна и извънучилищна дейност;
- определяне на съдържанието на зрелостния изпит по обществени науки и гражданско образование;
- планиране и осъществяване на необходимата подготовка и допълнителна квалификация на учителите;
- осъществяване на по-ефективно взаимодействие и сътрудничество на национално и международно равнище между МОН, ИО на МОН, училища, други държавни, правителствени и неправителствени организации в сферата на гражданското образование.

География и икономика


Степен на образование: Основна


Етап: Прогимназиален


Ядра на учебно съдържание: Знания, умения, отношения (в края на VIII клас)

В резултат на обучението по учебния предмет география и икономика
в края на прогимназиалния етап на основната образователна степен
ученикът:


1. Характеризира Земята като планета.
2. Обяснява изобразяването на земното кълбо върху плоскост; илюстрира
с примери необходимостта от използването на географската карта в живота.
3. Описва природните компоненти и връзките между тях.
4. Разбира оскъдността на повечето природни ресурси, необходимостта от рационалното им използване и опазването на околната среда.
5. Оценява природното разнообразие и красотата на нашата планета.
 ___________________________________
6. Представя разнообразието на населението в света и неговото териториално разпределение.
7. Разбира необходимостта от толерантност към всички хора независимо
от расовата, етническата и религиозната им принадлежност.
8. Демонстрира знания за стопанството и разграничава основните стопански отрасли.
9. Проследява промените в съвременната политическа карта на света;
познава основните форми на държавно устройство и управление.
10. Проявява интерес към съвременните икономически и политически събития в света.
  ____________________________________

11. Оценява значението на важни събития и открития за опознаването на света и развитието на географското познание.
12. Характеризира специфичните особености на природата на
континентите, обяснява причините за тях и прави заключения за 
зоналността като основна географска закономерност.
13. Разкрива особеностите на населението и неговата стопанска дейност
по континенти и прави изводи за проблемите им.
14. Представя географския облик на избрани страни и по-важните градове в тях.
15. Знае международни и регионални организации и осъзнава
необходимостта от приобщаване на балканските народи към европейските ценности.

    _____________________________________
16. Характеризира географското положение на България и нейния
природен облик; обяснява необходимостта от опазване и рационално
използване на природните ресурси на България.
17. Разкрива особеностите на населението и селищата в България и прави 
изводи за техните проблеми.
18. Характеризира главните стопански отрасли и коментира проблемите
им. Разбира особеностите на прехода към пазарното стопанство и
аргументира европейския избор на България.
19. Познава държавното устройство и административно-териториалното деление на България.
_________________________________________
20. Разпознава и използва елементите на географската карта; различава
видовете географски карти и основните способи за картографиране.
21. Представя географска информация в контурни карти.
22. Подбира, проучва и интерпретира информация от различни източници
(литературни, картни, графични и др.).
23. Съставя съчинение с географско съдържание.
    _________________________________________

География и икономика


Степен на образование: Средна 


Етап: Гимназиален


Ядра на учебно съдържание: Знания, умения, отношения (в края на XII кл.)

В резултат на обучението по учебния предмет география и икономикав края на гимназиалния етап на средната образователна степенученикът:


1. Характеризира отделните геосфери и процесите, протичащи в тях.
2. Разкрива закономерностите в географското разпространение на
природните компоненти и връзките между тях.
3. Сравнява природните зони на Земята и оценява техния природноресурсен потенциал.
4. Изяснява глобалните проблеми, свързани с опазването и рационалното
използване на природните ресурси и околната среда; познава концепцията за устойчиво развитие.
5. Идентифицира причините за различни природни рискове
(земетресения, наводнения, свлачища и др.) и последиците от тях.
6. Обяснява процесите на глобално затопляне на климата и изтъняване на озоновия слой.
7. Дискутира проблемите, свързани с управлението на водните,
почвените и биотичните ресурси и твърдите отпадъци.
8. Илюстрира с примери териториалното проявление на стихийните
природни явления и анализира възможностите за борба с тях.
9. Оценява концепцията за устойчиво развитие като глобална стратегия.
10. Познава принципите на екологичния мониторинг и осъзнава необходимостта от него.
____________________________________________________________
11. Обяснява геодемографските характеристики на населението в света.
12. Изразява отношение към демографския проблем и аргументира начините за неговото решаване.
13. Сравнява демографската ситуация в различните части на света.
14. Проследява възникването и развитието на селищата и промяната на функциите на градовете.
15. Представя развитието и териториалните особености на урбанизацията
и коментира проблемите, свързани с нея.
16. Разграничава типовете възпроизводство и обяснява миграциите на56 населението.
17. Анализира демографския проблем и дискутира географските аспекти
на проявлението му в различни части на света.
18. Познава типологията на селищата и идентифицира формите на градско заселване.
19. Сравнява положителните и отрицателните страни на живота в
урбанизираните територии, като привежда примери от различни
страни в света.
_____________________________________________________________
20. Представя съвременната политическа карта на света като резултат от
глобалните политически процеси; коментира 
регионалните конфликти и причините за възникването им.
21. Разбира основните механизми на пазарната икономика; степенува по
значимост факторите за развитие на световното стопанство.
22. Групира икономическите отрасли по сектори: първичен (добивен),
вторичен (обработващ), третичен (обслужващ), и характеризира тяхната териториална структура.
23. Излага знания за глобалните проблеми на съвременността (суровинно-
енергиен, екологичен, продоволствен и др.) и аргументира пътищата за тяхното решаване.
24. Обяснява принципите на международното сътрудничество и дейността
на някои международни организации; прави заключения относно
ролята на "глобализацията" за нарастващата зависимост между страните.
Проследява основните етапи в развитието на географските и икономическите идеи и концепции.
25. Познава основните геополитически концепции.
26. Дискутира политическите и икономическите събития в света.
27. Обяснява ролята на специализацията, конкуренцията и инвестициите
за развитието на икономиката.
28. Анализира основните форми на международното икономическо сътрудничество.
_____________________________________________________________
29. Обяснява ролята на историческите и географските фактори за 
различията в развитието на регионите.
30. Характеризира географските региони в света и прави изводи за
техните специфични особености и проблеми.
31. Разкрива особеностите на стопанството на регионите на примера на избрани страни.
32. Характеризира избрани страни в регионите на основата на проблемно- страноведския подход.
33. Очертава проблемите на регионите и дискутира решаването им
съобразно концепцията за устойчивото развитие.
34. Сравнява степента на стопанско развитие на отделни страни по
основни социално-икономически показатели; извежда проблеми и тенденции.
35. Характеризира по региони големите градове и агломерации.
36. Анализира географските и икономическите аспекти на регионалните конфликти.
37. Оценява ролята на международните организации за мира и стабилността в света.
_____________________________________________________________
38. Оценява ролята на географското положение и съвременните граници
на България; проследява промените в териториалния и обхват.
39. Характеризира природните компоненти; разграничава природно-
географските области в България и оценява техния природноресурсен
потенциал.
40. Характеризира съвременната геодемографска ситуация и особеностите
на урбанизацията в България.
41. Обяснява особеностите на прехода към пазарно стопанство;
характеризира националното стопанство, стопанските сектори,
отделните отрасли и дейности в тях. 
42. Демонстрира знания за географските региони и прави географско
изследване на местната община или административна област.
43. Прави заключение за промяната на функциите на държавните граници на България.
44. Оценява геополитическия, природно-ресурсния и човешкия фактор за
претруктуриране на икономиката, развитие на инфраструктурата и
подобряване на качеството на живот.
45. Разбира необходимостта от интегрирането ни в европейското
политическо, икономическо и културно пространство.
46. Дискутира проблемите на устойчивото развитие на България.
47. Сравнява географските региони в България и разкрива проблемите им.
_____________________________________________________________

48. Познава основните подходи и методи в съвременните географски и икономически изследвания.
49. Познава възможностите на географските информационни системи
(ГИС) и практическото им приложение в живота.
50. Съпоставя географски карти с различно тематично съдържание.
51. Анализира статистически таблици и графични материали с географско
и икономическо съдържание и прави изводи.
52. Проучва и анализира различни видове документи и извлича
информация от тях; съставя реферат и есе с географско съдържание.
53. Картографира географски и икономически обекти и явления.
54. Систематизира и представя в графичен вид географска и икономическа информация.
55. Коментира научни текстове и документи, съдържащи географска и
икономическа информация.
56. Разработва ученически проекти с географска и икономическа тематика.
__________________________________________________________

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по география и икономика

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по
география и икономика


I. Вид на изпита: 
Изпитът е писмен и анонимен.

II. Учебно съдържание:

География на света
• Развитие и съвременна структура на географската наука
• Геосферен строеж на Земята
• Природни компоненти и комплекси на Земята
• Природни зони на Земята
• Природноресурсен потенциал на света
• Население в света
• Демографски проблем и демографска политика
• Демографски различия в света
• География на селищата
• Съвременна политическа карта на света. Политически системи
• География на световното стопанство
• География на световното стопанство - сектори и отрасли.
Първичен сектор
• Вторичен сектор
• Третичен сектор
• Полюси на световното стопанство
• Глобални проблеми на съвременността - суровинен, екологичен,
демографски, продоволствен. Природни рискове
• Световни и регионални организации
• Регионална география
• Географски региони в Европа, Азия и Америка
• Стопанско развитие на регионите и страните в тях
• Страни - типични представители на съответния регион
• Работа с информационни материали с географско и
икономическо съдържание.

География на България
• Географско положение, територия и граници на България
• Природна среда
• Природногеографски области
• География на населението в България
• Държавно устройство и административно-териториално деление
на България
• Национално стопанство: структура, фактори, показатели
• Първичен сектор
• Вторичен сектор
• Третичен сектор
• Териториална структура на стопанството
• Географски региони.

III. Оценявани компетентности:

• Характеризира отделните геосфери и процесите, протичащи в
тях
• Разкрива закономерностите в географското разпространение на
природните компоненти и връзките между тях
• Сравнява природните зони на Земята и оценява техния
природноресурсен потенциал
• Изяснява глобалните проблеми, свързани с опазването и
рационалното използване на природните ресурси и околната среда
• Идентифицира причините за различни природни рискове
(земетресения, наводнения, свлачища и др.) и последиците от тях
• Обяснява геодемографските характеристики на населението в
света
• Изразява отношение към демографския проблем и аргументира
начините за неговото решаване
• Сравнява демографската ситуация в различните части на света
• Проследява възникването и развитието на селищата и промяната
на функциите на градовете
• Представя развитието и териториалните особености на
урбанизацията и проблемите, свързани с нея
• Представя съвременната политическа карта на света като
резултат от глобалните политически процеси
• Разбира основните механизми на пазарната икономика;
степенува по значимост факторите за развитие на световното
стопанство
• Групира икономическите отрасли по сектори: първичен
(добивен), вторичен (обработващ), третичен (обслужващ) и
характеризира тяхната териториална структура
• Излага знания за глобалните проблеми на съвременността
(суровинно-енергиен, екологичен, продоволствен и др.) и аргументира
пътищата за тяхното решаване
• Обяснява принципите на международното сътрудничество и
дейността на някои международни организации
• Обяснява ролята на историческите и географските фактори за
различията в развитието на регионите
• Характеризира географските региони в света и прави изводи за
техните специфични особености и проблеми
• Разкрива особеностите на стопанството на регионите на примера
на избрани страни
• Характеризира избрани страни в регионите на основата на
проблемно-страноведския подход
• Оценява ролята на географското положение и съвременните
граници на България; проследява промените в териториалния є обхват
• Характеризира природните компоненти; разграничава природно-
географските области в България и оценява техния природноресурсен
потенциал
• Характеризира съвременната геодемографска ситуация и
особеностите на урбанизацията в България
• Обяснява особеностите на прехода към пазарно стопанство;
характеризира националното стопанство, стопанските сектори,
отделните отрасли и дейности в тях
• Демонстрира знания за географските региони
• Анализира статистически таблици и графични материали с
географско и икономическо съдържание и прави изводи
• Проучва и анализира различни видове документи и извлича
информация от тях.

IV. Формат на изпита:

Държавният зрелостен изпит се състои от две части:
1. 38 задачи с максимален брой точки 70:
• тридесет тестови задачи от затворен тип с четири възможни
отговора, от които само един е верен;
• шест тестови задачи със свободен отговор;
• две практически задачи - по една върху учебното съдържание от
География на света и от География на България.
2. Писмена разработка върху учебното съдържание от География
на България с максимален брой точки 30.
Общият максимален брой точки е 100.
V. Времетраене на изпита:
Изпитът е с продължителност четири астрономически часа.

Годишно разпределение на учебното съдържание по ЗИП - География, 12 клас ПП

УЧЕБНА  ПРОГРАМА



ЗА

                      ЗИП – География и икономика


ХII  клас



ЗА  УЧЕБНАТА  2013 / 2014 г.




Хорариум –31 учебни седмици X 1 ч. = 31 часа



І. ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

             Задължително избираемата подготовка  по География и икономика в XII клас както и в останалите класове е предназначена за учениците с трайни интереси към съвременното географско познание. Чрез нея усвоените знания и умения се задълбочават, разширяват и обобщават, в резултат на което се достига едно ново, по-високо научно-теоретично и приложно равнище. На учениците се предоставя по-голяма възможност за самостоятелна подготовка, за работа в екип, за участие в ученическо изследване по даден проблем, за изготвяне на учебни прогнози и ученически проекти, за работа с различни източници на информация, за участие в дискусия и формиране на лично становище по дискутираните въпроси, поради широкото прилагане на дейностния подход.
              ЗИП по География и икономика в XII клас се основава на междупредметния синтез, което допринася за осъществяване на връзката на географията както с българския език и литература, математика, чужди езици, така и с учебните предмети от обществения и природния цикъл. Хорариума предоставя и възможности за: творческа изява на учителя и на учениците; използване на разнообразни методи и форми на обучение; провеждане под ръководството на учителя на изследователска дейност, обработване, съхраняване, интерпретиране и използване на събраната информация.

ІІ. ЦЕЛИ:

 Задължително избираемата подготовка по География и икономика в XII клас допринася за формиране на географската култура на учениците на по-високо равнище.
Целите на обучението при ЗИП в XII клас са:
                        Да допринесе за ориентирането на ученика в съвременните политически, икономически и културни събития, за оценяването им на базата на географските знания, за формирането на критично мислене или казано обобщено да допринесе за социалната ориентация и реализация на учениците, за участието им в обществения живот на страната. Докато при задължителната подготовка акцентът в дейността на ученика е свързан главно със знанието, разбирането и приложението в сходна учебна ситуация, то при профилираната подготовка той се поставя върху самостоятелното получаване на информация, върху приложението на знанията в нова учебна ситуация, върху сравнението, анализа, синтеза, оценката, обобщението;
                        Да се разширят и задълбочат знанията на учениците за научно обективна географска картина на света и на родната страна чрез разкриване на някои сложни проблеми на съвременното географско познание, чрез проследяване на пространственото развитие на обекти и явления и разкриване на определени закономерности;
                        Да се усъвършенства системата от умения за: използване на основните подходи и методи на географско изследване, анализиране на графични и статистически материали с географско и икономическо съдържание и формулиране на изводи, проучване и анализиране на различни видове документи и извличане на информация от тях, съставяне на реферат и есе с географско съдържание, изготвяне на ученически прогнози, изработване на ученически проекти с географска и икономическа тематика.


ІІІ. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ:

Дял 1.  Природа и общество;
  1. Доказва необходимостта от устойчиво развитие на системата природа – общество – стопанство;
  2. Разкрива причините за възникване на концепцията за устойчиво развитие като глобална стратегия;
  3. Проучва и анализира документи по проблема за устойчивото развитие. Прави изводи.
  4.  Формулира проблемите, възникнали в процеса на осъществяване на концепцията за устойчиво развитие в различните типове страни според степента на икономическото им развитие.
  5. Оценява концепцията за устойчиво развитие като средство за решаване на глобалните проблеми на съвременността
Дял 2.  Демографски и социални проблеми на света
  1. Анализира демографската ситуация в различните региони;
  2. Прави изводи за демографския потенциал на регионите и неговото използване;
  3. Работи с различни източници на информация
Дял 3.  Организация на пазарното стопанство
  1. Доказва ролята на специализацията, конкуренцията и инвестициите за развитие на икономиката в различните типове страни според степента на икономическото им развитие
  2. Разглежда специализацията, конкуренцията и инвестициите, като фактори за възникване, развитие и функциониране на пазарното стопанство.
  3. Разкрива ролята на специализацията, конкуренцията и инвестициите за развитие на регионалните икономически обединения на страните на ЕС.
Дял 4.  Световно стопанство: иновации и нови технологии
  1. Формулира проблемите на стопанското развитие на отделните страни.
  2. Знае признаците за класификация на страните.
  3. Доказва приноса на международните и регионални икономически обединения за повишаване темповете на икономическо развитие на отделните страни.
  4. Работи с различни източници на информация
Дял 5.  Регионална структура на света
  1. Очертава съвременните тенденции и закономерности в развитието на съвременния свят.
  2. Доказва необходимостта от мирно решаване на съвременните конфликти.
  3. Очертава ролята на международните организации за развитието на отделни региони и страни.
Дял 6.  България в съвременния свят; 
Дял 7.  География на населението и селищата в България; 
Дял 8.  География на природата в България; 
Дял 9.  География на стопанството в България
  1. Проследява промените в използването на геополитическият, природноресурсния и демографския потенциал на България в условията на преход към пазарна икономика.
  2. Проучва инициативите за изграждане на инфраструктурни проекти със съседни страни.
  3. Изисква мнение за влиянието на регионалните конфликти върху стопанството на България
Дял 10.  Социално – икономически региони за планиране на България
  1. Формулира проблемите на природата, населението и стопанството на отделните региони
  2. Проследява териториалните особености на структурната реформа
  3. Проучва новите моменти в регионалната политика на България

ІV.  РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПО ТЕМИ И УРОЧНИ ЕДИНИЦИ


 №
ТЕМА
МЕСЕЦ
ЗАБЕЛЕЖКА

І.
 ДЯЛ I ПРИРОДА И ОБЩЕСТВО



1
Взаимодействието между природата и човешкото общество: географски анализ. Природа-география-общество: глобален и регионален синтез;
IX

2
Тенденции на екологоустойчивото развитие в света
IX


ІІ.
 ДЯЛ II ДЕМОГРАФСКИ И СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА СВЕТА


1
Демографски проблем на планетата и човешките ресурси
X

2
Демографски процеси, демографска ситуация, демографски потенциал, демографско развитие и регионална политика
X

3
Безработицата и бедността като социално – икономически явления Практически урок. Съставяне на личен бюджет. Работа с графичен материал
X

III
ДЯЛ III ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПАЗАРНОТО СТОПАНСТВО


1
Същност и структура на пазарното стопанство Световно, национално и регионално стопанство
X

2
Тематичен контрол
XI

IV
ДЯЛ IV СВЕТОВНО СТОПАНСТВО: ИНОВАЦИИ И НОВИ ТЕХНОЛОГИИ


1
Съвременно развитие на традиционните отрасли на стопанството
XI

2
Съвременно развитие на модерните отрасли на стопанството
XI

3
Практически урок. Работа с графични и статистически материали. Доказване на твърдения
XI

V
ДЯЛ V РЕГИОНАЛНА СТРУКТУРА НА СВЕТА


1
Класификация и типология на страните
XII

2
Форми на междудържавно сътрудничество; Световни и регионални междудържавни организации; Глобализацията и новия световен ред
XII

VI
БЪЛГАРИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ


1
България и Европейския съюз; България и Балканите; Геополитическо положение на България
XII

VII
ГЕОГРАФИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО И СЕЛИЩАТА НА БЪЛГАРИЯ


1
Произход и етнокултурен облик на българите; Населението на България: брой и географско разпределение
I

2
Движение и структура на населението. Демографска политика; Безработица и социална политика
I

3
География на селищата в България
I

4
Практически урок. Изработване на полово-възрастова пирамида, на есе, на учебна прогноза и учебен проект
I

VIII
ГЕОГРАФИЯ НА ПРИРОДАТА В БЪЛГАРИЯ


1
Природни условия и природни ресурси на България. Природно – ресурсен потенциал
II

2
Енергийни, хидроклиматични и почвени ресурси на България. Расителност и животински свят. Екологични проблеми и мониторинг на околната среда.
II

IX
ГЕОГРАФИЯ НА СТОПАНСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ


1
Структура, фактори за развитие и показатели на националното стопанство Първичен сектор: структура и регионални различия
 III

2
Вторичен сектор: структура и регионални проблеми
III

3
Третичен сектор
III

4
Тематичен контрол
III

X
СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ РЕГИОНИ ЗА ПЛАНИРАНЕ НА БЪЛГАРИЯ


1
Северозападен регион
III

2
Северен Централен регион
IV

3
Североизточен регион
IV

4
Югоизточен регион
IV

5
Южен Централен регион
IV

6
Югозападен регион
V

7
Практически урок. Решаване на казус на житейска ситуация. Провеждане на ученическо изследване по проблем в родния край
V

8
Годишен преговор - обобщение
V




V. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1.      География и икономика за 12. клас, ПП, изд. „Просвета”, София;

автори: Нено Димов и колектив